Какво е родителско отчуждение и какви са правните механизми за неговото преодоляване
Въпросът за родителското отчуждение заема централно място в семейното право. Ако в миналото сме разглеждали това състояние просто като личен конфликт между бивши съпрузи, то съвременната правна и социална среда го определя като тежко нарушение на правата на детето и форма на емоционално насилие.
I. Какво представлява процесът на родителско отчуждение?
В съдебните производства по семейноправни спорове родителското отчуждение се дефинира като сериозен психологичен проблем, който засяга емоционалното здраве на детето и неговото право на пълноценна връзка с двамата родители. Съдилищата разглеждат това състояние като критична пречка пред правилното възпитание и развитие на малолетните и непълнолетните лица. Родителското отчуждаване е динамичен процес, при който единият родител (често този, при когото е установено местоживеенето на детето) съзнателно или подсъзнателно манипулира психиката на малолетното лице, насочвайки го срещу другия родител. Крайният резултат от този процес е психологическото състояние, известно като Синдром на родителско отчуждение – безкомпромисно обръщане на детето срещу единия родител и възприемането му като „враг“. Последното, макар и да не е болест в медицинския смисъл, е девиантно състояние, което изисква правни и психологически мерки за възстановяване на връзката.
Българският съд, в синхрон с европейските стандарти, е приел безкомпромисен подход към родителите, които използват детето като инструмент за разчистване на сметки, прекъсвайки или деформирайки връзката му с другия родител.
Правната рамка за противодействие на това поведение е заложена в активното задължение на родителя, при когото детето живее, да съдейства на другия родител и своевременно да му предоставя информация за всяко дете. Съдилищата приема, че пасивното поведение на родителя, който просто „не пречи“, но и не насърчава връзката, представлява нарушение на закона и форма на отчуждаващо поведение.
Какво означава активно задължение за съдействие на родителя, при когото детето живее?
Активното задължение за съдействие е повече от просто „непречене“. Фундаментът на правната защита срещу отчуждаването е заложен в разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от СК. Законът вменява на родителя, при когото детето живее, изричното и активно задължение да съдейства на другия родител. Това означава, че отглеждащият родител не може просто да стои пасивно и да твърди, че „детето не иска да отиде при другия“.
Напротив, той е длъжен:
- своевременно да предоставя информация за здравето, образованието и развитието на детето;
- да подготвя детето психологически за срещите с другия родител;
- да изгражда и поддържа положителен образ на другия родител в очите на малолетното или непълнолетно лице.
Неизпълнението на горните се счита за тежко нарушение на родителските задължения и е първият индикатор за наличие на отчуждаващо поведение.
II Kакви са правните механизми за преодоляване на родителското отчуждение?
При най-малките данни за наличие на отчуждаващо поведение или опасност от възникването му е най-добре да потърсим квалифицирана правна помощ. Разбира се, можете да се обърнете първо към психолог или терапевт, но за терапията са нужни двама души и когато няма съгласие от отсрещния родител, често нещата остават без резултат. От друга страна, помощта на квалифициран адвокат би могла да доведе най-малкото до съдебно налагане на принудителни мерки на другия родител, включително и до учатието и на другия родител в терапията. Веднъж сезиран надлежно, съдът разполага с разширени правомощия за намеса, воден от висшия интерес на детето.
Една от най-значимите гаранции в процеса е правомощието на съда да действа служебно, включително да назначи вещо лице – психолог, без да чака искане от страните чл. 59, ал. 8 от СК. Експертизата има за цел да установи дали е налице т.нар. Синдром на родителско отчуждение (PAS). Последният бива определян от съдебната практика като безкомпромисно обръщане на детето срещу единия родител и възприемането му като враг. Съдът не може да постанови решение относно личните отношения, без да изслуша заключението на психолога, който трябва да предложи и конкретни мерки за преодоляване на отчуждаването.
Какво следва когато се установи PAS и може ли да настъпи промяна на мерките за упражняване на родителските права?
Най-строгата санкция, която законът и съдебната практика предвиждат, е промяната на режима на упражняване на родителските права. Съгласно чл. 59, ал. 11 от СК, при неспазване на режима на лични отношения или ограничаване на контактите, съдът по молба на засегнатия родител или служебно може да измени режима.
Върховният касационен съд последователно приема, че проявата на отчуждаващо поведение е доказателство за липса на родителски и възпитателски качества у отчуждаващия родител. В такива случаи интересът на детето налага то да бъде преместено при родителя, към когото е насочено отчуждаването, за да се спаси емоционалното му здраве и да се възстанови нормалната връзка.
Какво може да последва, освен промяна на режима за упражняване на родителските права?
Съдебната практика подчертава, че „съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение“. Преди това следва да бъде идентифицирана причината за отчуждението - дали е резултат от поведението на отчуждавания родител, или е следствие от системно манипулиране от страна на родителя, при когото детето живее. Следва да бъде изяснено и наличието или липсата на активно съдействие - неосъзнаването на вредата от този психологичен проблем и липсата на готовност за съдействие от страна на родителя са индикатори за отсъствие на родителски и възпитателски качества.
Освен крайната мярка за смяна на местоживеенето, съдът може да постанови и други принудителни мерки:
- осъществяване на срещите в защитена среда под надзор на психолог или социален работник чл. 59, ал. 10, т. 1 от СК;
- задължително посещение на консултативни програми за преодоляване на отчуждаването.
- изменение на режима на лични отношения чрез постепенно разширяване на времето за контакт.
Защо е необходима ранна правна намеса?
Всички тези въпроси трябва да бъдат поставени с изключителна прецизност още при първоначалното завеждане на делото за родителски права. Преждевременната консултация позволява да се съберат необходимите доказателства и да се поискат адекватни привременни мерки, които да не позволят задълбочаването на отчуждаването в хода на процеса. Своевременното правно действие е начин да гарантирате, че законът ще защити най-ценното – връзката между Вас и Вашето дете.
За да научите повече по темата, вижте още следните :
https://advmalchev.com/blog/8/ (Гражданският брак в съвременната икономика);
https://advmalchev.com/blog/12/ ("Упражняване на родителски права в контекста на новите промени")
https://advmalchev.com/blog/11/ (относно пътуване с дете в Шенген - свобода на движение или правен капан);
https://advmalchev.com/blog/7/ (Медиация).
Настоящата статия има за цел да предостави обща информация и насоки, поради което тя няма претенции за изчерпателност и не представлява правен съвет или консултация по конкретен казус. Ето защо, при възникване на спор или преди предприемането на каквито и да е правни действия, е силно препоръчително да потърсите професионална помощ от квалифициран адвокат, който да защити Вашите права по най-добрия начин.