От споделеното родителство „по служебен път“ до сигурността в Шенген: Как да превърнете закона в съюзник на Вашето семейство
Упражняването на родителските права не е просто административен акт по разпределение на време и средства. То е сложна стратегия за запазване на емоционалния свят на детето. В съвременната правна реалност висшият интерес на детето изисква гарантиране на пълноценна връзка и с двамата родители като основополагащо човешко право съгласно чл. 9, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето.
Една от най-съществените скорошни законодателни промени е възможността съдът да постанови споделено родителство (съвместно упражняване на правата) дори без съгласието на родителите. Съгласно чл. 59, ал. 3 от СК, съдът може служебно да определи мерки за съвместно упражняване, действайки като активен защитник на правото на детето на двама равностойни родители. Преждевременната консултация е критична, за да се прецени дали Вашата ситуация позволява такава структура.
Същевременно съдебната система е безкомпромисна към „родителското отчуждаване“. Законът вменява на родителя, при когото детето живее, активното задължение да съдейства на другия чл. 59, ал. 5 от СК. При данни за отчуждаване съдът следва служебно да назначи експертизи и може да промени мерките за упражняване на правата, в който смисъл е и съдебната практика.
Реформата в семейното право: Правен анализ на съвместното упражняване на родителски права след измененията в Семейния кодекс
Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 115 от 30 декември 2025 г.) реализира фундаментална реформа в българското семейно право, като преструктурира материалноправната и процесуалната рамка на споровете за деца. Основният фокус на законодателя е въвеждането на институционален превес на съвместното упражняване на родителски права (споделено родителство), кодифицирането на мерки срещу родителското отчуждаване и процесуалното оптимизиране на производствата по чл. 49, чл. 51, чл. 59 и чл. 127 от СК. Настоящата статия предлага детайлен научно-практически преглед на новите положения от гледна точка на действащото законодателство и доктрина.
1. Анатомия на реформата в чл. 59 от СК: От изключение към равноправна алтернатива
Преди влизането в сила на измененията, съдебната практика се ръководеше от консервативното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което родителските права се предоставяха преимуществено на единия родител, а за другия се определяше режим на лични отношения. Новата редакция на чл. 59 от СК (разширена от 8 на 11 алинеи) изрично кодифицира съвместното упражняване на правата и задълженията.
Материалноправни предпоставки (чл. 59, ал. 3 СК): Съдът вече има изричното правомощие да постанови съвместно упражняване, когато и двамата родители са заявили изрично такова желание и това съответства на „най-добрия интерес на детето“.
Преодоляване на родителския конфликт: Изменението цели да съхрани емоционалната връзка на детето с двамата родители. Съдът вече разполага с правен инструмент да диференцира конкретни мерки относно разпределението на правата и задълженията, вместо механично да изолира единия субект на родителската отговорност.
2. Борба с родителското отчуждаване и новите информационни задължения.
За първи път в българското семейно законодателство се въвежда позитивноправна уредба на психологическия феномен „родителско отчуждаване“. Кодификация в чл. 59, ал. 8 от СК: Законът извежда дефинитивни критерии за разпознаване на отчуждаващо поведение. При съмнение за такова, съдът е длъжен да назначи съдебно-психологическа експертиза (вещо лице – психолог) и да предпише корективни социално-правни мерки.
Позитивно информационно задължение (чл. 59, ал. 5 СК): Въвежда се изрично задължение за родителя, при когото е определено местоживеенето на детето, активно да съдейства и своевременно да информира другия родител за всички значими аспекти от живота на ненавършилото пълнолетие дете – здравословно състояние, извънкласни дейности, образователно развитие и социална среда.
3. Разширяване на задължителния минимум на споразуменията
Законодателят предприема подход за радикално ограничаване на последващите съдебни спорове (т.нар. „дела на парче“), като разширява обхвата на дължимото съгласие. Съгласно новите правила, всяко споразумение по чл. 49, ал. 4 СК (при развод по исков ред) и чл. 51 СК (по взаимно съгласие) задължително трябва да съдържа клаузи относно:
*Упражняването на родителските права и местоживеенето;
*Режима на лични отношения (вече включващ изрично дефинирани периоди за ваканции, лични празници и право на дистанционна комуникация);
*Издръжката на децата;
*Пътуването на децата в чужбина (новост, целяща превенция на споровете по чл. 127а СК);
*Издаването на необходимите лични документи за самоличност.
Важно правно последствие: Съгласно новата разпоредба на чл. 122 и чл. 123 СК, за всяка последваща съществена промяна в центъра на социалния и семеен живот на детето – включително преместване на местоживеенето в друг град или държава – е необходимо кумулативното и изрично съгласие на двамата родители.
4. Процесуални иновации при деца, родени извън брак (чл. 127 от СК)
С цел пълно изравняване на правния статус на децата, родени в брак и извън брак, реформата преструктурира производството по чл. 127 от СК. Преди реформата споразумението се одобряваше, но за принудително изпълнение на някои клаузи се търсеха общите искови пътища. Утвърденото от съда споразумение има силата на директно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК.
Медиацията става препоръчителен и факултативен характер в хода на процеса. Задължително е насочване към медиация от страна на съда при липса на съгласие, освен в хипотези на доказано домашно насилие.
Важен детайл е уредбата на преходния режим, разписана в § 11 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗИД на СК.Процесуален ред: Неприключилите до 30.12.2025 г. висящи производства по чл. 59, чл. 127 и чл. 127а от СК се разглеждат и довършват по досегашния процесуален ред.
Материалноправен ефект: Тъй като нормите, уреждащи „най-добрия интерес на детето“ и възможността за споделено родителство, имат императивен характер, материалноправните нововъведения (включително възможността за искане на съвместни права или защита срещу отчуждаване) са приложими незабавно, без отлагателни условия.
Заключение
Новите промени в Семейния кодекс представляват качествено нова стъпка към европеизация на българското семейно право. Те заменят рестриктивния модел на „печелещ“ и „губещ“ родител с модел на споделена отговорност. Успехът на реформата обаче ще зависи пряко от готовността на съдебните състави, Дирекциите „Социално подпомагане“ и експертите-психолози да прилагат новите законови дефиниции гъвкаво и с индивидуален подход към всеки казус.
За да разберете как тези нови правила се съчетават със свободата на движение, прочетете статията относно пътуване с дете в Шенген - свобода на движение или правен капан, като кликнете следния линк: https://advmalchev.com/blog/11/ Ще Ви бъдат полезни и следните относими статии: https://advmalchev.com/blog/8/ и https://advmalchev.com/blog/7/
Настоящата статия има за цел да предостави обща информация и насоки, поради което тя няма претенции за изчерпателност и не представлява правен съвет или консултация по конкретен казус. Ето защо, при възникване на спор или преди предприемането на каквито и да е правни действия, е силно препоръчително да потърсите професионална помощ от квалифициран адвокат, който да защити Вашите права по най-добрия начин.