От споделеното родителство „по служебен път“ до сигурността в Шенген: Как да превърнете закона в съюзник на Вашето семейство
Упражняването на родителските права не е просто административен акт по разпределение на време и средства. То е сложна стратегия за запазване на емоционалния свят на детето. В съвременната правна реалност висшият интерес на детето изисква гарантиране на пълноценна връзка и с двамата родители като основополагащо човешко право съгласно чл. 9, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето.
Една от най-съществените скорошни законодателни промени е изричната възможност съдът да постанови споделено родителство (съвместно упражняване на родителските права) и без споразумение между родителите. Съгласно чл. 59, ал. 3 от СК това е възможно, когато и двамата родители са заявили желание да им бъде предоставено упражняването на родителските права и съвместното упражняване е в най-добрия интерес на детето. Съгласие на двамата родители именно за съвместно упражняване не се изисква, но съдът не е длъжен да го постанови, а преценява всеки конкретен случай. Когато родителите не постигнат съгласие за отделни права и задължения, съдът разрешава разногласията между тях. Ранната консултация е от особено значение, за да се прецени дали Вашата ситуация позволява такова решение и как то да бъде поискано.
Същевременно съдебната система е безкомпромисна към „родителското отчуждаване“. Законът вменява на родителя, при когото детето живее, активното задължение да съдейства на другия чл. 59, ал. 5 от СК. При данни за отчуждаване съдът следва служебно да назначи експертизи и може да промени мерките за упражняване на правата, в който смисъл е и съдебната практика.
Реформата в семейното право: Правен анализ на съвместното упражняване на родителски права след измененията в Семейния кодекс
Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 115 от 30 декември 2025 г.) реализира фундаментална реформа в българското семейно право, като преструктурира материалноправната и процесуалната рамка на споровете за деца. Основният фокус на законодателя е въвеждането на институционален превес на съвместното упражняване на родителски права (споделено родителство), кодифицирането на мерки срещу родителското отчуждаване и процесуалното оптимизиране на производствата по чл. 49, чл. 51, чл. 59 и чл. 127 от СК. Настоящата статия предлага детайлен научно-практически преглед на новите положения от гледна точка на действащото законодателство и доктрина.
1. Анатомия на реформата в чл. 59 от СК: От изключение към равноправна алтернатива
Преди измененията съдебната практика следваше Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което при липса на споразумение между родителите съвместното упражняване на родителските права не беше допустимо, а за другия родител се определяше режим на лични отношения. Новата редакция на чл. 59 от СК (вече с 11 алинеи) изрично кодифицира съвместното упражняване на правата и задълженията.
Материалноправни предпоставки (чл. 59, ал. 3 СК): Съдът вече има изричното правомощие да постанови съвместно упражняване, когато и двамата родители са заявили желание да им бъде предоставено упражняването на родителските права и това съответства на „най-добрия интерес на детето“, дори помежду им да няма споразумение.
Преодоляване на родителския конфликт: Изменението цели да съхрани емоционалната връзка на детето с двамата родители. Съдът вече разполага с правен инструмент да диференцира конкретни мерки относно разпределението на правата и задълженията, вместо механично да изолира единия субект на родителската отговорност.
2. Борба с родителското отчуждаване и новите информационни задължения.
За първи път в българското семейно законодателство се въвежда позитивноправна уредба на психологическия феномен „родителско отчуждаване“. Кодификация в чл. 59, ал. 8 от СК: законът въвежда понятието „отчуждаващо поведение“. При данни за такова поведение съдът изслушва вещо лице – психолог, а при установено отчуждаващо поведение или опасност от него определя мерки за преодоляването му: предписва задължително поведение за родителя, изменя постановените мерки или постановява нови.
Позитивно информационно задължение (чл. 59, ал. 5 СК): Въвежда се изрично задължение за родителя, при когото е определено местоживеенето на детето, активно да съдейства и своевременно да информира другия родител за всички значими аспекти от живота на ненавършилото пълнолетие дете – здравословно състояние, извънкласни дейности, образователно развитие и социална среда.
3. Разширяване на обхвата на споразуменията
Законодателят предприема подход за радикално ограничаване на последващите съдебни спорове (т.нар. „дела на парче“), като разширява обхвата на дължимото съгласие. Съгласно новите правила споразуменията между родителите (чл. 51, ал. 1 и чл. 127, ал. 1 СК) могат да уредят изрично и пътуването на децата в чужбина и издаването на лични документи, а когато споразумение няма, съдът решава тези въпроси служебно (чл. 59, ал. 2 СК). Така уредбата обхваща:
• Упражняването на родителските права и местоживеенето;
• Режима на лични отношения (вече включващ изрично дефинирани периоди за ваканции, лични празници и право на дистанционна комуникация);
• Издръжката на децата;
• Пътуването на децата в чужбина (новост, целяща превенция на споровете по чл. 127а СК);
• Издаването на необходимите лични документи за самоличност.
Важно правно последствие: съгласно чл. 126, ал. 1 СК за промяна на местоживеенето на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласието на двамата родители, включително когато вече има съдебно решение за родителските права.
4. Процесуални иновации при деца, родени извън брак (чл. 127 от СК)
С цел пълно изравняване на правния статус на децата, родени в брак и извън брак, реформата преструктурира производството по чл. 127 от СК. Преди реформата споразумението се одобряваше, но за принудително изпълнение на някои клаузи се търсеха общите искови пътища. Утвърденото от съда споразумение има силата на директно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК.
Родителите могат да се обърнат към медиатор, освен в случаите на домашно насилие. Когато спорът е пред съда, съдът може да задължи родителите да участват в информационна среща за медиация, ако прецени, че спорът е подходящ, освен при данни за насилие или риск за детето. Самата медиация остава доброволна.
Важен детайл е уредбата на преходния режим, разписана в § 11 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗИД на СК. Процесуален ред: Неприключилите до 30.12.2025 г. производства по чл. 59, 127 и 127а СК се разглеждат по досегашния ред (§ 11 ПЗР).
Материалноправен ефект: доколко новите правила могат да бъдат съобразени в тези дела, е въпрос, по който практиката тепърва ще се формира.
Заключение
Новите промени в Семейния кодекс представляват качествено нова стъпка към европеизация на българското семейно право. Те заменят рестриктивния модел на „печелещ“ и „губещ“ родител с модел на споделена отговорност. Успехът на реформата обаче ще зависи пряко от готовността на съдебните състави, Дирекциите „Социално подпомагане“ и експертите-психолози да прилагат новите законови дефиниции гъвкаво и с индивидуален подход към всеки казус.
За да разберете как тези нови правила се съчетават със свободата на движение, прочетете статията относно пътуване с дете в Шенген – свобода на движение или правен капан, като кликнете следния линк: https://advmalchev.com/blog/11/ Ще Ви бъдат полезни и следните относими статии: https://advmalchev.com/blog/8/ и https://advmalchev.com/blog/7/
Настоящата статия има за цел да предостави обща информация и насоки, поради което тя няма претенции за изчерпателност и не представлява правен съвет или консултация по конкретен казус. Ето защо, при възникване на спор или преди предприемането на каквито и да е правни действия, е силно препоръчително да потърсите професионална помощ от квалифициран адвокат, който да защити Вашите права по най-добрия начин.