Какво следва, когато тестът на пътя покаже наркотици, а кръвта не?
Думата „наркотик“ идва от гръцкото narkē, вцепеняване. Вещество, което вцепенява сетивата и замъглява съзнанието, няма място зад волана. По този въпрос законът е категоричен, а обществото единодушно. Тук няма мярка, както при алкохола, и няма позволен праг. Всяко количество, установено по надлежния ред, превръща шофирането в престъпление.
Законът обаче говори не за въздействие, а за употреба. Разликата е по-дълбока, отколкото изглежда. Действието на веществото може отдавна да е отминало, човекът може да е напълно трезв, а следите в кръвта му да останат още дни. Затова в тези дела въпросът никога не е само „какво показа тестът“, а и „какво точно, кога и с какво е установено“.
Оракулът
Тестът на пътя изследва слюнката. Той е бърз, удобен и евтин и по правило работи по имунохимичен метод: реагира на молекули, които приличат на търсените. Приличат. Не непременно са. В това отношение съвременният тест има нещо общо с древния оракул: и двамата говорят с увереност, която не винаги съвпада с истината.
Оракулът от Делфи поне е говорил в загадки, а пътният тест отсича с присъди кратки. Маково кифле за закуска и тестът тревога пуска. Сироп за кашлица, хапче за настинка и ето ти престъпна картинка. Тестът не знае какво е лекарство и какво – порок, но бърза да произнесе присъдата си в срок. Квази доказателство, квази вина, а цената я плаща истинска душа.
Не всеки път, разбира се. Но достатъчно често, за да не бъде тестът последната дума. Самата уредба го казва ясно: употребата се доказва с резултата от изследването на кръвта, а не с теста. Положителният тест рядко носи нещо положително, а отрицателната кръвна проба понякога е най-хубавата новина в живота на човек.
Цената
Смехът свършва там, където започват последиците. Със съставянето на документите на пътя книжката се изземва и остава при органите до решаването на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Осемнайсет месеца са около 548 дни, близо 78 седмици, в които човек, който може би никога не е употребявал нищо, чака резултат от лаборатория, без да може да шофира до работа, да заведе детето на училище или да отиде при болния си родител.
Ако употребата бъде доказана, последиците са тежки. Наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба, а при повторно деяние – от една до пет години. Съдът задължително лишава виновния и от правото да управлява, като срокът надхвърля лишаването от свобода с още една до пет години. Автомобилът се отнема в полза на държавата, а когато не е собственост на водача, той дължи неговата равностойност. Към всичко това може да се добави и осъждане, което остава в свидетелството за съдимост и затваря врати, които човек дори не е подозирал, че може да се затворят.
Именно затова тези дела не търпят „квази“ защита. Нито от страна на системата, нито от страна на нас, адвокатите.
Сроковете
На пътя. След положителен тест полицията съпровожда водача до болница, където медицински специалист описва състоянието му и взема две проби кръв и една проба урина. Тази стъпка не следва да бъде пропускана. Който откаже да даде проби или не се яви в срока, вписан в талона, оставя последната дума на теста. В протокола от медицинското изследване се вписват и лекарствата, приети през последните 24 часа, затова всяко хапче, всеки сироп и всяка рецепта следва да бъдат казани, а не премълчани. Някои лекарства, отпускани по лекарско предписание, съдържат вещества, които законът също причислява към наркотичните, затова рецептата и листовката имат значение и следва да бъдат запазени. Копие от протокола за теста се дава на водача и е добре да бъде запазено.
В лабораторията. Пробите се изпращат за изследване до пет дни след вземането им. Кръвта се изследва с газова или течна хроматография и масспектрометрия, методи, които не търсят прилика, а разпознават самата молекула. Едната кръвна проба остава като контролна и се пази най-малко 12 месеца, тоест около 365 дни. В наказателното производство защитата може да поиска експертиза и на нея, докато тя съществува.
За книжката. Заповедта, с която е взета книжката, се обжалва пред административния съд в 14-дневен срок. Решението на съда е окончателно, а жалбата не спира отнемането. Когато кръвната проба е отрицателна, законът изрично казва, че решаващи са нейните стойности, а не тези на теста. Тогава основанието книжката да стои в чекмеджето отпада и чакането следва да бъде прекъснато с искане до органа, който я е отнел, и до прокуратурата, а не изтърпяно с търпение.
При отказ. Когато делото тръгне по административен ред, например при отказ от проверка, писмените възражения срещу акта се подават в 7-дневен срок от подписването му, а жалбата срещу наказателното постановление – в 14-дневен срок от връчването му.
Във всеки от тези моменти времето е или съюзник, или противник. Кое от двете ще бъде, зависи от това дали някой е започнал да брои дните още от първия.
Светлината
Законът е прав да бъде строг. Наркотиците и воланът са несъвместими и по този въпрос не може да има компромис. Строгостта обаче без точност е само подобие на справедливост. Отговорност носи водачът, който не следва да сяда зад волана след каквато и да е употреба. Отговорност носи системата, която не следва да приема реакцията на един тест за истина. Отговорност носим и ние, адвокатите, които не следва да предлагаме квази защита там, където на карта е поставен животът на човек. Само когато всеки поеме своя дял, можем да променим онова, което ни заобикаля.
Тестът вижда молекули, а не човек. Истината за човека не се открива в слюнката му, а в съвкупността от доказателства, в кръвта и накрая в съзнанието, с което всеки от нас сяда зад волана.
Настоящата статия има за цел да предостави обща информация и насоки, поради което тя няма претенции за изчерпателност и не представлява правен съвет или консултация по конкретен казус. Ето защо, при възникване на спор или преди предприемането на каквито и да е правни действия, е силно препоръчително да потърсите професионална помощ от квалифициран адвокат, който да защити Вашите права по най-добрия начин.