Квази

Сянката

Квази. Латинската дума за „сякаш“, „като че ли“. Малка и незабележима, тя тихо се е превърнала в мярка на времето, в което живеем. Платон описва хора, приковани в пещера, които цял живот гледат сенките по стената и ги смятат за действителност. Днес пещерата е по-светла и по-шумна, но сенките са същите: работа, свършена, за да бъде отчетена, грижа, проявена, за да бъде видяна, разговор, в който всеки говори, а никой не чува. Формата е налице. Съдържанието е изтекло. И все по-рядко някой пита къде са същността, дълбочината и смисълът.

Облеклото
Правото, което често упрекват в студен формализъм, е разбрало това още в Древен Рим. Римските юристи са го казали с присъщата им прецизност: Plus valet quod agitur quam quod simulate concipitur, повече тежи онова, което действително се върши, отколкото онова, което привидно се изразява. Съвременният закон е наследил същата мъдрост. Той обявява привидната сделка за нищожна, прилага прикритата, когато страните са скрили истинското си съглашение зад видимото и тя е действителна, и изисква при тълкуването на договора да се търси действителната обща воля на страните, а не буквалният смисъл на думите. В най-дълбоката си същност правото е изкуството да се вижда истината зад формата. Парадоксът е, че тъкмо в храма на това изкуство квази се чувства най-уютно.

Системата

Думата „правосъдие“ сама казва какво обещава: съд по право. Не по образец, не по навик, не по инерция. Когато обаче мотивите на един съдебен акт преразказват доказателствата, без да отговорят на доводите на страните, те са само подобие на мотиви. Самата дума идва от латинското movere, „движа“, и мотивът следва да движи решението, а не да го украсява. Квази е и заседанието, открито единствено за да бъде отложено, и разумният срок, който отдавна е престанал да бъде разумен. Всеки, който е чакал часове пред съдебната зала, за да чуе за пореден път, че делото се отлага, познава цената на това „сякаш“.
Държавните органи не стоят встрани. Латинското administrare означава „служа, помагам“, а minister, от което идва и думата „министър“, означава служител. Администрацията по самата си природа е служене. Квази администрацията обаче отговаря на сигнала с писмо, което препраща към друго писмо, приключва проверката, без да е проверила, и завежда входящия номер като доказателство за свършена работа. Българският език е безпощадно точен: „отговорност“ идва от „отговор“. Орган, който връща отговор, без да отговори, носи отговорност само на хартия.

Ние

Би било лесно да се спре дотук. Адвокатите обаче също сме част от системата, и то не най-малката. Латинското advocatus означава „призованият“, онзи, когото викат на помощ. Квази защитата идва, но не помага. Тя разлиства делото в коридора пет минути преди заседанието, подава жалба по образец, обещава резултат, който не зависи от нея, и подписва протокола, без да е изрекла нито една мисъл, предназначена само за този човек и за този случай. Стремежът към обратното е ежедневен. Лавината обаче е голяма и никой от нас не може да твърди с ръка на сърцето, че никога не е бил увлечен от нея.

Огледалото

Тук е и най-неудобната истина: квази привлича квази. Народът ни го е казал по-кратко от всеки философ: каквото повикало, такова се обадило. Апостол Павел го е написал така: каквото посее човек, това и ще пожъне. А правото, вярно на себе си, го е облякло във възражението за неизпълнен договор, при което срещу онзи, който не изпълнява своето, другата страна може да откаже да изпълни своето. Адвокатът, който дава квази защита, привлича квази клиенти. Клиентът, който търси най-евтиното и крие половината истина, намира квази защита. И кръгът се затваря.

Квази мотивите много казват, а нищо не доказват. Квази органът изпраща отговор, без да е водил разговор. Квази заседанието се открива, за да бъде отложено за поредния срок, и от отлагането никой не извлича урок. Квази защитата влиза в залата, без делото да прочита, а квази клиентът търси най-евтиното и после защо е загубил пита. Квази даваме, квази получаваме, а после пред огледалото се възмущаваме. И докато чакаме някой друг да ни избави от квази, единствено истинското в самите нас ни пази.

Светлината

Изходът не е в чакането. Салустий пише за Катон, че предпочитал да бъде добър, вместо да изглежда такъв, и от тези думи е останала кратката формула Esse quam videri: да бъдеш, вместо да изглеждаш. Тя не изисква героизъм, а внимание. Мотивите да отговорят на всеки довод. Отговорът да отговаря. Делото да бъде прочетено до последната страница, а договорът до последния ред. Обещанието да бъде изпълнено и тогава, когато никой не гледа. Ако квази привлича квази, то и истинското привлича истинско, и всеки, който избере същността, без да чака другите да го направят първи, вече е променил реалността около себе си. Така единиците стават повече, а квази остава онова, което всъщност е: сянка на стената, която губи силата си в мига, в който някой се обърне към светлината.