Как да си върнем парите и имаме ли право на обезщетение?
Сценарият - колата ни изчезва, отиваме на паркинга, плащаме солената такса за „откуп“, за да си я вземем, и си тръгваме с горчивото чувство за безсилие пред институциите. За по-голямата част от нас наказателният паркинг е място за примирение. Същевременно ако колата ни е била вдигната, има огромен шанс това да е станало в пълно нарушение на правилата. Най-новата съдебна практика разкрива, че голяма част от репатриранията в България почиват на груби нарушения на закона, мързел при събирането на доказателства и дори на подвеждащи знаци, поставени от самите служби. Общинските фирми разчитат единствено на това, че гражданите нямат време, не познават законите и няма да потърсят адвокат.
За съжаление това е самата истината. В забързаното ни ежедневие, това е последното нещо, с което бихме се занимали. Не бихме се обърнали към адвокат, тъй като обикновено хонорарът е по-висок от наложените глоби. Тук е мястото да отбележим, че когато ангажираме адвокат и съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и адвокатското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По този начин, освен че отстояваме правотата си, действаме превантивно и възпитателно на общинските фирми и органи да спазват стриктно закона и не нарушават правата на гражданите, гарантираме парите си, пестим и времето си – най-ценният ни ресурс.
Ето седемте най-големи капана, в които инспекторите редовно падат, правейки нашето „вдигане“ незаконно:
1. Капанът с грешния адрес и укритите документи
Много често инспекторите бързат и вписват грешен адрес в констативния протокол. В съда се оказва, че колата е вдигната от едно място, а документите за „служебен абонамент“ важат за съседен номер. Когато съдът изиска от службите да представят писмената заповед, с която е поставен съответният забранителен знак на улицата, те често умишлено укриват документите и не ги пращат, защото знаците са сложени без одобрение. По закон, когато администрацията крие документите си, съдът приема за напълно доказано, че знакът е поставен незаконно, а нарушение изобщо няма.
2. Математическият капан с бройката места
Това е класически абсурд: паркирате на улица, където има табела „Служебен абонамент – 9 паркоместа“. Вие съвестно преброявате вече спрелите коли, виждате, че Вашето място е 10-то (извън обхвата на знака), паркирате и изпращате SMS за платена зона. Паякът обаче Ви вдига. В съда се оказва, че службите имат вътрешен договор за 13 места, но просто са забравили да си сменят табелата. Съдът е категоричен – поставянето на грешна и подвеждаща информация на улицата вкарва шофьорите в неизбежно заблуждение и вдигането на добросъвестно платил водач е напълно незаконно.
3. Знаци-фантоми извън Генералния план
За да бъде законна една забрана за паркиране, тя задължително трябва да фигурира в официалния Генерален план за организация на движението на съответния град. В огромен брой от случаите обаче паркинг службите поставят знаци за „паяк“ напълно самонадеяно, без те да са одобрени в плана. Тъй като тези знаци на практика са незаконни, те не пораждат никакви задължения за шофьорите и наказанието пада.
4. Общинските наредби, които се мислят за закони
Много градове въвеждат лимит за безплатен престой (напр. до 3 часа) на места за хора с увреждания. Закъснявате с няколко минути и паякът отнася колата Ви, позовавайки се на местната наредба. Законът за движението по пътищата (ЗДвП) обаче стои над местните наредби. Той казва, че просроченото време е нарушение за глоба (фиш), но не и за вдигане с паяк, освен ако под знака няма изрична допълнителна табела с изображение на репатриращ автомобил.
5. Мързелът при доказателствата и снимките
Често служителите демонтират „скоба“ след края на работното време на платената зона и веднага вдигат колата с паяк. Като доказателство представят снимка само на задния калник и регистрационния номер. По закон снимка на ламарината не доказва нищо. Службите са длъжни с панорамна снимка да заснемат и докажат, че на точно тази позиция има действащ знак за платена зона и предупреждение за паяк. Липсва ли такъв кадър – печелите делото автоматично.
6. Абсурдът с „преченето“ в слепи улици
Паяк вдига кола с мотив, че „прави преминаването на другите автомобили невъзможно“ в самия край на улица без изход (тупик). Съдилищата определят това като пълен логически абсурд – за да пречите на преминаването напред, пътят трябва да продължава след Вашата кола. Щом улицата е сляпа и самият грамаден паяк е влезнал и маневрирал без проблем, значи място е имало и пречка не е съществувала.
7. Хаос и оплитане в мотивите
Инспекторите масово пишат протоколите неясно и повърхностно. В съдебната зала те често започват да твърдят противоречиви неща: „вдигнахме я или за липса на талон за инвалид, или защото беше в Синя зона, или защото пречеше“. Липсата на абсолютно точни и ясни фактически причини в момента на отнемане на автомобила събаря акта автоматично.
Право за възстановяване на платените такси и право за получавне на обезщетение за СТРЕС!
Освен отмяната на наложените принудителни мерки като незаконосъобразни, право да ни бъде върната платената на паркинга такса, имаме право на обезщетение за СТРЕС. Да, гражданите имаме право на всичко това! Съдът редовно присъжда допълнителни парични обезщетения за претърпения стрес, страх и безпокойство! Магистратите официално признават неоспоримия факт, а именно че неправомерното изчезване на автомобила изважда човека от нормалната му ежедневна среда и му причинява сериозен психологически шок. Този емоционален стрес е доказум изключително лесно в съда от опитен адвокат.
Не е оправдано да водим тази битка сами, а да потърсим адвокат и запазим времето и парите си! Паркинг службите печелят милиони левове всяка година, разчитайки изцяло на нашето мълчание и на страха ни, че „хонорарът за адвокат ще излезе по-скъп от таксата за паяка“. Това е най-голямата и финансово неизгодна за нас заблуда!
Когато се обърнем към специализиран адвокат и той спечели делото по реда на Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ), законът задължава администрацията:
*Да ни върне обратно до стотинка таксата за репатриране и паркинг ведно със законната лихва.
*Да ни изплати присъденото обезщетение за претърпения стрес и нерви.
*Да плати вместо нас хонорарът, който сме дали на нашия адвокат!
При победа съдебната битка ни излиза напълно безплатно, а общината е принудена да плати за собствените си грешки и незаконни знаци. Ето защо не е редно да преглъщаме институционалния рекет! Вместо това, целесъобразно е да вземем документите от наказателния паркинг, фискалния бон за платената такса и да се свържем с правоспособен адвокат когато сме жертва на незаконно принудително преместване на МПС.
Настоящата статия има за цел да предостави обща информация и насоки, поради което тя няма претенции за изчерпателност и не представлява правен съвет или консултация по конкретен казус. Ето защо, при възникване на спор или преди предприемането на каквито и да е правни действия, е силно препоръчително да потърсите професионална помощ от квалифициран адвокат, който да защити Вашите права по най-добрия начин.