Как да се защитите в този случай?
Получавате имейл или писмо по пощата. В него колекторска фирма строго ви уведомява, че дължите хиляди евро по договор за бърз кредит, който е бил прехвърлен (цедиран) към тях. Проблемът? Вие никога не сте теглили такъв кредит. Или пък сте теглили малка сума, а сега ви търсят три пъти повече заради мистериозни „неустойки“.
Първата реакция на много хора е паника. Втората – отчаяние, защото смятат, че борбата срещу големи финансови институции и колекторски агенции е само загуба на парите и времето им.
Едно скорошно решение на Районен съд – Елин Пелин обаче доказва точно обратното. То е нагледен пример как един обикновен потребител може да победи системата, стига да потърси правата си.
Анатомия на една измама: Случаят от съдебната зала
Историята от делото е класическа. Гражданин получава уведомление от колекторска фирма, че дължи над 2 300 евро (еквивалент на над 4 490 лева) по онлайн договор за заем, първоначално сключен с компания за бързи кредити. Твърдението на фирмата е, че потребителят е кандидатствал по интернет и е получил главницата от около 511 евро в брой на каса на EasyPay. Забележете - получил е 511 евро, а колекторската фирма претендира над 2300 евро!
Единственото, което гражданинът следваше да направи е една единствена консултация, в която разказа накратко за случая и подписа адвокатско пълномощно. В резултат на което, гражданинът получи съдействие за завеждане на съдебно дело за недължимост на тези пари (т.нар. отрицателен установителен иск). Да, решихме да изпреварим събитията и ние иницирахме делото, което се превърна в същинска процесуална битка, преминала през спор за подсъдност, шест открити съдебни заседания и цели три съдебни експертизи. По-важното е обаче, че гражданинът продължи нормалния си начин на живот, като цялата грижа беше поета от упълномощения адвокат.
Какво установява съдът в крайна сметка?
1. Подписът е фалшифициран
Кредитната компания представя разписка от каса за парични преводи, твърдейки, че клиентът е взел парите в брой. Назначената по делото графологична експертиза обаче категорично доказва, че подписът в графата „получател“ не е на потребителя.
В правото договорът за заем е „реален договор“ – той се смята за сключен едва когато парите реално са предадени. След като парите не са получени от лицето, задължение за връщане изобщо не възниква.
2. Капанът на скритите такси и изкуственото оскъпяване
Дори и подписът да беше истински, съдът констатира огромен порок в самите договори на компанията за бързи кредити. В тях е имало клауза, задължаваща кредитополучателя в 3-дневен срок да осигури поръчител с висок доход. При неизпълнение (което е масово явление), автоматично се начислява „неустойка“, надвишаваща самата главница на кредита.
Съдът категорично заявява, че това не е истинска неустойка, а скрито оскъпяване, което цели да заобиколи закона и да скрие реалния Годишен процент на разходите (ГПР). Подобни клаузи са нищожни. Според Закона за потребителския кредит, когато договорът е недействителен поради такива нарушения, потребителят трябва да върне само чистата сума, която е получил, без нито един цент лихви или такси.
3. Прехвърлянето на дълга (цесията) не го прави реален
Колекторската фирма се защитава с твърдението, че просто е купила дълга. Законът обаче е ясен: когато купуваш вземане, го купуваш такова, каквото е. Ако вземането не съществува (както в случая), потребителят не дължи пари и на новия кредитор.
Резултатът: Съдът категорично постановява, че гражданинът не дължи претендираните 2 300 евро и присъди сторените по делото разноски.
Изводът: Не заравяйте глава в пясъка!
Най-голямата грешка, която потребителите допускат при натиск от колекторски фирми или при получаване на съдебни книжа, е бездействието. Страхът от разходи за адвокат /които после биват възстановени/ често води до влизане в сила на несправедливи съдебни заповеди и последващи запори на сметки и заплати от частни съдебни изпълнители.
Случаят от Елин Пелин е доказателство, че:
Договорите за бързи кредити са пълни с вратички и незаконни клаузи, които съдът безкомпромисно отменя.
Дори да са фалшифицирали подписа ви, с правилна защита и стратегия можете да накарате правосъдието да заработи и в случая точно това стана.
Успешният изход от делото Ви гарантира възстановяване на сторените разноски.
Но дори и липсата на пари не е пречка да се защитите.
Ако се окажете в подобна ситуация, не бързайте да подписвате споразумения за разсрочване на дълг, който може би изобщо не дължите. Първо, потърсете адвокат. Дори и да сте в затруднено финансово състояние, в случай че прецени, адвокатът би могъл да предложи подходящи за Вас варианти, включително и възможността за процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Законът е на ваша страна – просто трябва да го използвате.
Забележка: Статията има информативен характер и не представлява индивидуална правна консултация. Всеки казус е специфичен и изисква преглед на конкретните документи от квалифициран юрист.